Тази кратка публикация е по повод въпрос, зададен извън "Езикова култура", но понеже се отнася до правоговор, помествам отговора тук.
Въпросът е: "Как е правилно да изговаряме глагола "чета" и защо?".
Почти всички глаголи от І спрежение (това са глаголите, които в 3 л.ед.ч. сегашно време завършват на -E: чете, пише, живее) и от ІІ спрежение (завършващи на -И в 3 л.ед.ч. сегашно време: ходи, говори, мисли), в сегашно време за първо лице единствено число и за трето лице множествено число имат в окончанието си буква "а" или "я".
Например:
аз чета - те четат;
пиша - пишат;
живея - живеят;
ходя - ходят;
говоря - говорят;
мисля - мислят.
Тези глаголи, употребени в първо лице ед.ч. и трето лице мн.ч. сегашно време, се пишат с буквите "а" и "я", както са написани по-горе. Това е правописната норма.
За говорната реч книжовната норма определя потъмнено изговаряне на звуците "а" и "я" в окончанията на тези глаголи за първо лице ед.ч. и трето лице мн.ч. сегашно време. Това потъмнено изговаряне означава произнасяне на звук, клонящ към "ъ". Звученето е между "а" и "ъ", но по-близко до "ъ", прилича на леко отворено "ъ".
Накратко:
пише се "аз чета", "те четат", но се изговаря "аз четъ", "те четът";
пише се "аз ходя", "те ходят", а се изговаря "аз ходйъ, "те ходйът".
Отвореното изговаряне на "а" и "я" на споменатите глаголи е характерно за някои диалекти, например "аз спа" (вместо правилното произнасяне на "аз спйъ") или "аз работа" (вместо "аз работйъ").
Накрая да отбележа, че има глагол, който в трето лице единствено число сегашно време завършва на -Е, но за него правилото не се отнася - това е глаголът "ям".
